Днес ви разказваме за едно незабравимо преживяване, което ни се случи наскоро – работилница за хляб и козунак с квас.
Процесът започна тихо – с брашно по ръцете, с топлината на дървото под дланите, с онова леко колебание преди първото докосване до тестото. После всичко постепенно се подреди.
Станислава Кунева, създателят на „Хляб & Soul“, не водеше просто работилница. Тя отвори пространство. За внимание. За присъствие. За връщане към нещо, което корените ни помнят, дори когато умът ни е забравил.
Хората се събраха около масата. Ръцете започнаха да месят, да усещат, да се учат една от друга. Деца и възрастни – всички заедно в един и същ процес.
Квасът живееше между нас като връзка между въздуха, брашното и онова невидимо, което прави хляба жив. Имаше моменти, в които се чуваше само движението на тестото. И разговори, които се раждаха естествено, без усилие.
Постепенно формите започнаха да се появяват. Кръгли хлябове, внимателно оформени козунаци. Всеки различен, всеки носещ ръката, която го е създала.
После – огънят.
Пещта на дъбови дърва носи онази дълбока, равномерна жар, която придава истинския вкус.
Има момент, в който всичко трябва да бъде оставено. Да се случи само.
Ароматът дойде първи. Топъл, плътен, почти нереален. Събра всички отново. А от пещта не извадихме просто хляб, а нещо споделено.
И може би точно това е смисълът.
Че в един толкова прост процес – брашно, вода, сол – има място за връщане към корените и към онова усещане, че си част от нещо по-голямо.
