Дяволската пътека край село Борино преминава през тесни ждрела, вековни иглолистни гори и скални проломи, издълбани от водата в продължение на милиони години. Дървени мостове следват течението на реката, стълби се изкачват по отвесните склонове, а зад поредния завой се разкриват скални арки и скрити водопади.
Това е една от най-впечатляващите, но и най-предизвикателни екопътеки в Западните Родопи – маршрут за хора, които търсят не просто красива разходка, а истинско приключение в планината.
Път през скали, вода и вековни гори
Дяволската пътека се намира край село Борино и следва част от долината на река Читак дере – ляв приток на Буйновска река.
Маршрутът преминава през една от най-дивите части на Родопите. Тук водата е прорязала дълбоко варовиковите скали, оформяйки тесни проломи, естествени мостове, водопади и причудливи скални форми.
От страната на Борино до началната зона се достига по път към местността Чатака. Според информацията на общината от паркинга маршрутът продължава по маркирана пътека, пресича Читак дере и навлиза във вековна иглолистна гора.
Още в първите части на прехода спокойствието на гората постепенно отстъпва място на по-суров пейзаж. Пътеката се приближава към реката, скалите стават по-високи, а пространството между тях – все по-тясно.
Дяволският мост – арка, създадена от водата
Една от най-впечатляващите природни забележителности по маршрута е Дяволският мост.
Представлява естествена скална арка, издълбана от водите на Читак дере. Арката е висока около 18 метра, отворът ѝ достига приблизително 6 метра, а скалата над него е дебела между 3 и 4 метра.
Под нея реката преминава през тясно и дълбоко ждрело. Светлината достига трудно до дъното, водата отеква между стените, а дървените съоръжения водят посетителите непосредствено покрай скалата.
Именно тук се усеща истинският характер на пътеката – едновременно красив, суров и малко плашещ.
Дяволският мост край Борино не трябва да се обърква с едноименния каменен мост край Ардино. Тук „мостът“ е природен скален феномен, а не историческа постройка.
Скритите водопади
След скалната арка пътеката продължава към друга от своите забележителности – Скритите водопади.
До тях се достига след кратък преход през ждрелото. Водата се спуска между тесните скали, частично скрита от погледа, а звукът й често се чува много преди самият водопад да се появи. От района маршрутът продължава към водослива с Буйновска река и излиза недалеч от пътя към Ягодинската пещера.
През пролетта и след по-влажни периоди водата е по-пълноводна и спектакълът е по-внушителен. Точно тогава обаче скалите, дървените настилки и стълбите могат да бъдат особено хлъзгави.
Малък и голям кръг
Дяволската пътека е изградена в два основни кръгови маршрута:
Малък кръг: приблизително 3,8 км;
Голям кръг: приблизително 10,2 км.
Малкият кръг включва голяма част от най-атрактивните скални участъци, но името му не бива да заблуждава. В определени зони, особено при изкачването и слизането от Тепе баир, маршрутът е с висока трудност. Официалният пътеводител предупреждава да не се преминава без подходяща екипировка и стабилни туристически обувки.
Големият кръг изисква повече време и физическа издръжливост. За него е разумно да бъде отделен почти цял ден, докато за Малкия кръг трябва да се предвиди поне половин ден, без бързане.
За кого е подходящ маршрутът
Дяволската пътека не е обикновена семейна екопътека.
Части от маршрута включват стръмни изкачвания и слизания, тесни дървени платформи, високи стълби и открити участъци над реката. Затова не е подходяща за хора с ограничена подвижност, силен страх от височини, малки деца или посетители без опит и добра физическа подготовка.
Задължителни са:
- стабилни туристически обувки с добро сцепление;
- удобни дрехи и свободни ръце;
- достатъчно вода;
- сухо и устойчиво време;
- спокойна преценка на собствените възможности.
Маршрутът не трябва да се преминава при силен дъжд, повишени води, заледяване или когато има официално ограничение за достъп.
Полезна информация
- Местоположение: в района на село Борино, Западни Родопи
- Разстояние от Гела: приблизително 40 км до Борино и още няколко километра до началната зона на маршрута
- Време за пътуване: около 1 час и 15 минути според маршрута и пътните условия
- Продължителност: поне половин ден за Малкия кръг; почти цял ден за Големия
- Трудност: средна до висока, с отделни много стръмни и открити участъци
- Подходящ сезон: при сухо и стабилно време от късна пролет до есента
- Актуален статут: временно затворена към юли 2026 г.
Разстоянието между Гела и Борино е около 40 км с автомобил, а началната точка на пътеката се намира приблизително на още 4-5 км от селото.
Преди тръгване проверете не само прогнозата за времето, но и актуалното състояние на съоръженията и официалните съобщения на Община Борино.
От дивата планина обратно към тишината на Гела
Дяволската пътека показва една различна страна на Родопите.
Не меките била и широките поляни, а тяхната дълбока, сурова и почти първична природа. Място, където водата продължава да оформя скалите, гората скрива хоризонта, а всяка следваща крачка изисква пълно присъствие.
След подобен ден връщането в Гела носи особено усещане.
Топлината, спокойната вечеря и гледката към Родопските склонове се преживяват по нов начин. Защото Родопите имат много лица – някои ни успокояват, други ни предизвикват, но всички ни връщат по-близо до самите нас.