Събрахме се по първи петли боси в росата, с песни и тишина. Тихо се изкачихме се към изгрева. Събирахме билки по пътя – жълт кантарион, мащерка, вратига, здравец. Вплитахме желания във венци.
До параклиса „Св. Георги“ ги благословихме с вода и с вяра в чистото утро. Ритуал за здраве, красота и женска сила. Магията на този ден остава с нас.
–––
Еньовден се чества всяка година на 24 юни и е смятан за най-магичния ден в българската народна традиция. Вярва се, че точно на този ден слънцето „трепти“ при изгрев, а билките, събрани преди изгрев, са най-силни. Затова хората излизат още в тъмни зори да ходят боси по росата, да берат билки, да се мият с цветна вода, да вплитат венци и да си наричат желания.
Празникът съчетава езически и християнски вярвания. В него живеят както мистиката на природата, така и покровителството на свети Йоан Кръстител.
Вярва се, че в този ден се отварят небесата и че каквото си пожелаеш в тишината на изгрева, ще се сбъдне.
В Гела отпразнувахме Еньовден така, както само тук може – с чист въздух, дива тишина, свети места и женска мекота. Споделихме ритуала. Останахме заедно в утрото. Някои мълчаливо. Други с песен. Но всички с отворено сърце.
