Археологическата забелижителност се намира в местността Градище, на 3,5 км югозападно от село Гела.
Тя е разположена на скален рид с ориентация североизток-югозапад, северно от връх Шилестата чука. Надморската височина на тракийската крепост е около 1900 м н.в. До днес не е известна друга тракийска крепост, разположена толкова на високо – проучена археологически. Строителите на Гредището са използвали природните дадености, осигуряващи труден достъп и съответно лесна отбрана на крепостта.
Ролята източна стена играе скалната 150-200 метрова пропаст.
Продължителността на прехода до крепоста „Градище“ е около 3 ч в двете посоки, а началото на маршрута е от паркинга пред хотела, като в голямата си част той е добре маркиран. Тръгва се по асфалтовия път към мах. Трендафиловска и след няколко завоя навлиза в махалата, минавате край бяла новопостроена къща (отдясно). Пътят завива рязко наляво после надясно и стига до разклонение с табела която указва посоката за крепоста „Градище“. Когато стигнете до заравнен открит участък, ще видите туристическия заслон в началото на гората. Преди него, на юг и нагоре, има отклонение и маркировка, която води през параклиса ”Св. Марина” (20 мин.) и панорамен път (30 мин.) до местността Градище (1 час.). След кратко изкачване пътят става по-равен и след около 10 мин. излиза в открита местност сред ниви и ливади. От тук той продължава да се изкачва на юг по стръмен рид и след време навлиза в гора. В гората пътят подминава параклиса “Св. Марина” и отново навлиза в открита местност. След около 15 мин. стига до т.нар. панорамен път, който трябва да пресечете и да навлезете по пътека в сечището срещу вас. Над сечището наклонът на терена на места е голям. Първоначално се движите по границата на изсечените дървета, а след като стигнете първите скали, хребета тръгва на югозапад. Следвайте внимателно пътеката, която криволичи сред камъни и коренища, в края на изкачването ще видите източната част на крепостното съоръжение.
ОЩЕ ЗА КРЕПОСТТА ГРАДИЩЕ
Крепостната стена е изградена по северния, западния и южния склон на рида. Трасето й хоризонтално обхваща рида, заграждайки терен с площ около 3 дка. Той има приблизително елипсовидна форма с максимална дължина 160 м и максимална ширина 45 м. По своята площ, тракийската крепост „Градище” е най- голямата в Родопите и е сред най-големите крепости строени въобще във високите части на планината, подобно на византийската крепост на Турлук при Смолян и крепостта Повисд при с. Подвис, общ. Смолян.
Археологическите разкопки показаха, че „Градище” е имала две крепостни стени (куртини): вътрешна, ограждаща само най-високата и сравнително равна част скалистия рид; външна – по-голяма, обхваща рида до седловината на юг, която го свързва със съседните върхове от Периликски дял на Родопите.
Направеният стратиграфски сондаж (№1, 25 кв.м) при вътрешното лице на външната крепостна стена датира крепостта в ранната фаза на ранножелязната епоха. Този период (ХІ-ІХ в.пр.Хр.) е свързан с мащабни миграционни движения на Балканския п-в и п-в Мала Азия, участниците в които са носителите на новата – Желязната култура, чийто главен материален белег е добивът на железни руди и производството и употребата на железните оръдия на труда и оръжия.
Вътрешната крепостна стена има същата строителна техника. Тя е по-къса и обхваща билната заравненост на рида. Днес на терена се проследяват около 30 м от нея, главно от южната страна на крепостта. Направените сондажи (№№ 2, 3, 4 и 5 – 80 кв.м) на оградения от нея терен, я датираха в същия отрязък от време – ХІ-ІХ в.пр.н.е. Откритите керамични фрагменти свидетелстват за локализирането на светилище и за жилище.
Светилището представлява панорамна площадка (без архитектура) със следи от огнища.
Тя е с лек наклон на изток – към изгрева на на слънцето.
Откритата керамика по нея (цял съд не се събира) не е трапезна, а ритуална (култова, чупели са ги по време на ритуал) с характерната за ранножелязната епоха украса от канелюри и букели (рогчета) по чашите, както и от апликирани релефни ленти и букели по големите съдове за храна и напитки.